16 nov 2024, 12:35

На Е.Т

634 3 1

  Всички приказват червеното –

цвят на любовта, на пламъка.

  Но в синьото, онова тъмното,

като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко 

Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше 

Острите ѝ черти се виждаха 

Бяха видни, по-ясни, по-силни 

Скулите, които не харесваше 

се открояваха 

Но скри ги Тя,

погуби ги тези черти,

за които другите завиждахме 

Скри ги зад косите си 

абаносови, гъсти и дълги

  Погуби женствеността си, но остана същата.

 

                      От Рина 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рина Д. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...