16 nov 2024, 12:35

На Е.Т

633 3 1

  Всички приказват червеното –

цвят на любовта, на пламъка.

  Но в синьото, онова тъмното,

като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко 

Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше 

Острите ѝ черти се виждаха 

Бяха видни, по-ясни, по-силни 

Скулите, които не харесваше 

се открояваха 

Но скри ги Тя,

погуби ги тези черти,

за които другите завиждахме 

Скри ги зад косите си 

абаносови, гъсти и дълги

  Погуби женствеността си, но остана същата.

 

                      От Рина 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рина Д. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...