16 nov 2024, 12:35

На Е.Т

630 3 1

  Всички приказват червеното –

цвят на любовта, на пламъка.

  Но в синьото, онова тъмното,

като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко 

Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше 

Острите ѝ черти се виждаха 

Бяха видни, по-ясни, по-силни 

Скулите, които не харесваше 

се открояваха 

Но скри ги Тя,

погуби ги тези черти,

за които другите завиждахме 

Скри ги зад косите си 

абаносови, гъсти и дълги

  Погуби женствеността си, но остана същата.

 

                      От Рина 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рина Д. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...