16 nov 2024, 12:35

На Е.Т

622 3 1

  Всички приказват червеното –

цвят на любовта, на пламъка.

  Но в синьото, онова тъмното,

като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко 

Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше 

Острите ѝ черти се виждаха 

Бяха видни, по-ясни, по-силни 

Скулите, които не харесваше 

се открояваха 

Но скри ги Тя,

погуби ги тези черти,

за които другите завиждахме 

Скри ги зад косите си 

абаносови, гъсти и дълги

  Погуби женствеността си, но остана същата.

 

                      От Рина 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рина Д. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...