Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше
Острите ѝ черти се виждаха
Бяха видни, по-ясни, по-силни
Скулите, които не харесваше
се открояваха
Но скри ги Тя,
погуби ги тези черти,
за които другите завиждахме
Скри ги зад косите си
абаносови, гъсти и дълги
Погуби женствеността си, но остана същата.
От Рина
© Рина Д. All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
