На Е.Т
Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше
Острите ѝ черти се виждаха
Бяха видни, по-ясни, по-силни
Скулите, които не харесваше
се открояваха
Но скри ги Тя,
погуби ги тези черти,
за които другите завиждахме
Скри ги зад косите си
абаносови, гъсти и дълги
Погуби женствеността си, но остана същата.
От Рина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рина Д. Всички права запазени
