byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
15 dic 2007, 17:00

На един моряк 

  Poesía » Otra
1041 0 18

Не ми припомняй старите моряшки дни,

когато, майко, при тебе блуден се завръщах,

глава опрял виновно в твоите гърди,

че и татко го е сполетяла участ същата.

Моряк заминал, по корабите скитал.

Познавал всяка фибра в бурното море

и единствено душата му писма е писала,

с надежда, че ще успееш да ги прочетеш.

В платната корабни събирал ветровете.

Копнеел пламенно за общия ви дом

и чакал, а времето летяло неусетно,

докато ликът му се превърнал в стон.

И само чайките го помнят, за последно,

един моряк, изгубен някъде в света...

Не ми припомняй, майко, и нека е простено,

за времето, в което си била сама.

 

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??