На един моряк
Не ми припомняй старите моряшки дни,
когато, майко, при тебе блуден се завръщах,
глава опрял виновно в твоите гърди,
че и татко го е сполетяла участ същата.
Моряк заминал, по корабите скитал.
Познавал всяка фибра в бурното море
и единствено душата му писма е писала,
с надежда, че ще успееш да ги прочетеш.
В платната корабни събирал ветровете.
Копнеел пламенно за общия ви дом
и чакал, а времето летяло неусетно,
докато ликът му се превърнал в стон.
И само чайките го помнят, за последно,
един моряк, изгубен някъде в света...
Не ми припомняй, майко, и нека е простено,
за времето, в което си била сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
