byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
15.12.2007 г., 17:00 ч.

На един моряк 

  Поезия » Друга
1036 0 18

Не ми припомняй старите моряшки дни,

когато, майко, при тебе блуден се завръщах,

глава опрял виновно в твоите гърди,

че и татко го е сполетяла участ същата.

Моряк заминал, по корабите скитал.

Познавал всяка фибра в бурното море

и единствено душата му писма е писала,

с надежда, че ще успееш да ги прочетеш.

В платната корабни събирал ветровете.

Копнеел пламенно за общия ви дом

и чакал, а времето летяло неусетно,

докато ликът му се превърнал в стон.

И само чайките го помнят, за последно,

един моряк, изгубен някъде в света...

Не ми припомняй, майко, и нека е простено,

за времето, в което си била сама.

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??