21 abr 2021, 10:13

На един поет 

  Poesía » Civil
504 0 7

С възторга детски в очите

сред завладяващата тишина,

един до друг с теб вървиме

по свежа утринна роса.

 

И виждам как красива си и млада,

с очите си разтапяш ледове,

ветрецът нежен стон издава,

искри лазурното небе.

 

Природо, майчице Природо,

за теб творил един поет -

сега му бели кости пепел,

лежи в читанката портрет.

 

Но жив духът му оживява,

щом думите в нас ечат.

Сърце, младее, подмладява,

немирни крачиме по своя път.

 

И неговата Вера завладява,

Любовта към тебе вече е у нас.

Сърце, сърцето се надява

да бъде с него, всеки ден и час.

 

С възторга детски в очите,

сред завладяващата тишина,

един до друг с теб вървиме

по нему` светлата следа!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??