На един поет
С възторга детски в очите
сред завладяващата тишина,
един до друг с теб вървиме
по свежа утринна роса.
И виждам как красива си и млада,
с очите си разтапяш ледове,
ветрецът нежен стон издава,
искри лазурното небе.
Природо, майчице Природо,
за теб творил един поет -
сега му бели кости пепел,
лежи в читанката портрет.
Но жив духът му оживява,
щом думите в нас ечат.
Сърце, младее, подмладява,
немирни крачиме по своя път.
И неговата Вера завладява,
Любовта към тебе вече е у нас.
Сърце, сърцето се надява
да бъде с него, всеки ден и час.
С възторга детски в очите,
сред завладяващата тишина,
един до друг с теб вървиме
по нему` светлата следа!
