12 oct 2008, 17:43

На един самотен приятел

  Poesía » Otra
830 0 2

 (Ама и аз съм един съветник!)

 

Това, че си самотен, прави ли те мъдър,
със болката, с копнежа по отминало?
Когато преоткрива своите страдания,
душата ти поглъща атропин със виното.

 

Ако в такъв момент се поогледаш, сигурно
ще видиш, че светът бил цветен;
животът иска своето, цъфтят цветята, раждаме.
И всеки ден поднася твойте истини пред тебе.

Опитай мъдростта да извлечеш от себе си
чрез любовта, която ще изпиташ.
Не я търси обаче в твойто минало;  сегашна е
и винаги диктува твоя ритъм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...