12.10.2008 г., 17:43

На един самотен приятел

827 0 2

 (Ама и аз съм един съветник!)

 

Това, че си самотен, прави ли те мъдър,
със болката, с копнежа по отминало?
Когато преоткрива своите страдания,
душата ти поглъща атропин със виното.

 

Ако в такъв момент се поогледаш, сигурно
ще видиш, че светът бил цветен;
животът иска своето, цъфтят цветята, раждаме.
И всеки ден поднася твойте истини пред тебе.

Опитай мъдростта да извлечеш от себе си
чрез любовта, която ще изпиташ.
Не я търси обаче в твойто минало;  сегашна е
и винаги диктува твоя ритъм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...