12 окт. 2008 г., 17:43

На един самотен приятел

831 0 2

 (Ама и аз съм един съветник!)

 

Това, че си самотен, прави ли те мъдър,
със болката, с копнежа по отминало?
Когато преоткрива своите страдания,
душата ти поглъща атропин със виното.

 

Ако в такъв момент се поогледаш, сигурно
ще видиш, че светът бил цветен;
животът иска своето, цъфтят цветята, раждаме.
И всеки ден поднася твойте истини пред тебе.

Опитай мъдростта да извлечеш от себе си
чрез любовта, която ще изпиташ.
Не я търси обаче в твойто минало;  сегашна е
и винаги диктува твоя ритъм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...