Тръгваш ти след грижите си земни.
И далеч ще бъдеш много дни.
Само с думи непотребни
пламъка ще храниш, може би.
Чувства хладни трайно се разхождат –
в свят от цифри, ропот и злина.
Сивотата мрачна ме пробожда.
Нощ е. И безмълвна тишина.
© ИВАН МИЛАНОВ Todos los derechos reservados