May 28, 2019, 11:16 AM

А една жена 

  Poetry » Love
550 0 0

НА ЕДНА ЖЕНА

 

Тръгваш ти след грижите си земни.

И далеч ще бъдеш много дни.

Само с думи непотребни

пламъка ще храниш, може би.

 

Чувства хладни трайно се разхождат –

в свят от цифри, ропот и злина.

Сивотата мрачна ме пробожда.

Нощ е. И безмълвна тишина.

© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??