21 ago 2025, 22:53

На една Мария

  Poesía
143 2 0

Този Август си тръгва с протрити ръце.

Има кръв по нозете и болки във ставите.

Има спазми отляво , накуцва ранен.

Недохранен и блед. Със отворени рани.

Носи шапка. Невидима. Пази му темето.

Но така или иначе все е слънчасал.

Свива шепа в юмрук. И посяга. Към времето.

Но се спъва преди от инат да мухляса.

Все дочува дъжда. Все мълчат слънчогледите.

Той се мръщи на глас и праха им събира.

А се стичат по дните му някакви бледи,

малки капки роса и до смърт му отиват.

А до него приведена мие нозете му

и от жажда сълзите му в тъмното пие.

Два живота му трябват да върне сърцето й.

Но остана един. Да сбогува Мария.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...