На една Мария

Този Август си тръгва с протрити ръце.

Има кръв по нозете и болки във ставите.

Има спазми отляво , накуцва ранен.

Недохранен и блед. Със отворени рани.

Носи шапка. Невидима. Пази му темето.

Но така или иначе все е слънчасал.

Свива шепа в юмрук. И посяга. Към времето.

Но се спъва преди от инат да мухляса.

Все дочува дъжда. Все мълчат слънчогледите.

Той се мръщи на глас и праха им събира.

А се стичат по дните му някакви бледи,

малки капки роса и до смърт му отиват.

А до него приведена мие нозете му

и от жажда сълзите му в тъмното пие.

Два живота му трябват да върне сърцето й.

Но остана един. Да сбогува Мария.