21.08.2025 г., 22:53

На една Мария

140 2 0

Този Август си тръгва с протрити ръце.

Има кръв по нозете и болки във ставите.

Има спазми отляво , накуцва ранен.

Недохранен и блед. Със отворени рани.

Носи шапка. Невидима. Пази му темето.

Но така или иначе все е слънчасал.

Свива шепа в юмрук. И посяга. Към времето.

Но се спъва преди от инат да мухляса.

Все дочува дъжда. Все мълчат слънчогледите.

Той се мръщи на глас и праха им събира.

А се стичат по дните му някакви бледи,

малки капки роса и до смърт му отиват.

А до него приведена мие нозете му

и от жажда сълзите му в тъмното пие.

Два живота му трябват да върне сърцето й.

Но остана един. Да сбогува Мария.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...