На една Мария
Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето.
Но така или иначе все е слънчасал.
Свива шепа в юмрук. И посяга. Към времето.
Но се спъва преди от инат да мухляса.
Все дочува дъжда. Все мълчат слънчогледите.
Той се мръщи на глас и праха им събира.
А се стичат по дните му някакви бледи,
малки капки роса и до смърт му отиват.
А до него приведена мие нозете му
и от жажда сълзите му в тъмното пие.
Два живота му трябват да върне сърцето й.
Но остана един. Да сбогува Мария.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени