11 abr 2010, 10:25

На една не-тежка раздяла

  Poesía
1K 0 0

Червената нишка се разлисти,
когато неочаквано дойде при мен,
до безобразие нахален. Що ще искаш? -
попитах те с дъх притаен..

- Ще ме послушаш малко - каза ти.
Добре. Ще слушам. После ще говоря.
И случи се дългоочакваният стих
да се покаже от душата твоя.

- Не те обичам вече - измълви.
А аз, наместо да заплача,
насред раздялата написах стих.
И радвах се. Защо? Приятно

ли бе ми станало в мига
на разрушение, потръпващо в мъглите?
Не съм гадател, за да назова
туй, що ми спираше сълзите.

Но мога тук да предположа,
че нещо станало е с мен.
Затуй въпросът ще положа
и отговорът сам ще падне в плен

на думите ми. Ето го и него -
Обичам ли те още или не?
И отговор пристигна нажежено -
отдавна не цариш над моето сърце..

Какъв обрат!
Бе ми любовник някога,
а днес не си дори и враг.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...