Червената нишка се разлисти,
когато неочаквано дойде при мен,
до безобразие нахален. Що ще искаш? -
попитах те с дъх притаен..

- Ще ме послушаш малко - каза ти.
Добре. Ще слушам. После ще говоря.
И случи се дългоочакваният стих
да се покаже от душата твоя.

- Не те обичам вече - измълви.
А аз, наместо да заплача,
насред раздялата написах стих.
И радвах се. Защо? Приятно

ли бе ми станало в мига
на разрушение, потръпващо в мъглите?
Не съм гадател, за да назова
туй, що ми спираше сълзите.

Но мога тук да предположа,
че нещо станало е с мен.
Затуй въпросът ще положа
и отговорът сам ще падне в плен

на думите ми. Ето го и него -
Обичам ли те още или не?
И отговор пристигна нажежено -
отдавна не цариш над моето сърце..

Какъв обрат!
Бе ми любовник някога,
а днес не си дори и враг.