На едно лято и още...

                                                ... и още на Стефан Маларме

                                                на неговия Фавн* и на един

                                                             спектакъл.

                   Ти пак дойде! Аз теб ли те обичах?

                   И днес изпра зелените килими.

                   На себе си не спираш да приличаш.

                   Аз бях ли друга? Минаха години...

                   Лъжа е, че животът ни променя.

                   Той ни маскира някак си нелепо.

                    Под маските сме пак непроменени,

                    но вече сме от него по-далеко...

                    Навън е "Задушаващо зелено",

                    като тогава - нашият спектакъл.

                    Илюзия, заснета в друго време,

                     за веселия Фавн, който не е плакал.

                    Приемахме за истина дори мечтата.

                     Приказката можеше да оживява.

                     Надникнахме дълбоко и в сърцата.

                     Открихме, че доброто побеждава.

                      Светът не е презряна мимолетност.

                      Но тръгваме...! Ти, Лято, продължаваш...

                      От времето укрихме стръкче вечност,

                       в зелената, в онази, в лятната дъбрава.

                      * Фавн - римски бог на горите и полята,

                       съответства на гръцкия Пан.

                      * Има се предвид - Следобедът на един Фавн -

                        от Маларме.