8 nov 2012, 12:19

На езерото в Ардабил

  Poesía » Civil
504 0 1

Прохладна вечер в знойно лято.
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!

Градът е там... във далнината.
Сред нощни пеперуди се е спрял...
А силует на планината
 глава в небето е опрял.

Зад мен капизничи мотела
в едно със мойта Самота,
която в мрежите ме е оплела
далече в чуждата страна!

О, няма скаро да се върна!
Тук съм захвърлен във света...
Животът ми се преобърна,
не мога да го разплета!

Стоя със спомените мили
и само с тях аз още се теша...
Надеждите ми дават сили,
но докога ще издържа!
 06.08.2006.Ардабил-Иран

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...