Прохладна вечер в знойно лято.
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!

Градът е там... във далнината.
Сред нощни пеперуди се е спрял...
А силует на планината
 глава в небето е опрял.

Зад мен капизничи мотела
в едно със мойта Самота,
която в мрежите ме е оплела
далече в чуждата страна!

О, няма скаро да се върна!
Тук съм захвърлен във света...
Животът ми се преобърна,
не мога да го разплета!

Стоя със спомените мили
и само с тях аз още се теша...
Надеждите ми дават сили,
но докога ще издържа!
 06.08.2006.Ардабил-Иран