Nov 8, 2012, 12:19 PM

На езерото в Ардабил

  Poetry » Civic
506 0 1

Прохладна вечер в знойно лято.
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!

Градът е там... във далнината.
Сред нощни пеперуди се е спрял...
А силует на планината
 глава в небето е опрял.

Зад мен капизничи мотела
в едно със мойта Самота,
която в мрежите ме е оплела
далече в чуждата страна!

О, няма скаро да се върна!
Тук съм захвърлен във света...
Животът ми се преобърна,
не мога да го разплета!

Стоя със спомените мили
и само с тях аз още се теша...
Надеждите ми дават сили,
но докога ще издържа!
 06.08.2006.Ардабил-Иран

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...