На езерото в Ардабил
502
0
1
Прохладна вечер в знойно лято.
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!
Градът е там... във далнината.
Сред нощни пеперуди се е спрял...
А силует на планината
глава в небето е опрял.
Зад мен капизничи мотела
в едно със мойта Самота,
която в мрежите ме е оплела
далече в чуждата страна!
О, няма скаро да се върна!
Тук съм захвърлен във света...
Животът ми се преобърна,
не мога да го разплета!
Стоя със спомените мили
и само с тях аз още се теша...
Надеждите ми дават сили,
но докога ще издържа!
06.08.2006.Ардабил-Иран
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
