23 mar 2008, 14:26

На Ф.

1.1K 0 4

Още преди да се влюбя,

трябва да те забравя,

бързо да не загубя,

в обич да се удавя.

Тичам да разпилея

огъня ти в очите.

Боже, дано успея

с пепел върху косите.

Страх ме е пак да те видя.

Ще ми разбиеш сърцето.

Ах, къде да се скрия?

Ниско да беше небето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адашке чудесен стих!
    Много истински!
  • Ех...че хубаво!!!
    Браво, Дарина!
  • Допада ми идеята.И аз днес съм настроена много "посвещаващо" :>
  • Много стойностно!!! Не се "страхувай", Смайли, сърцето може да понесе много повече. А небето винаги е толкова високо, колкото ти самата пожелаеш. Така,че лети и не се крий!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...