23 mar 2008, 14:26

На Ф.

1.1K 0 4

Още преди да се влюбя,

трябва да те забравя,

бързо да не загубя,

в обич да се удавя.

Тичам да разпилея

огъня ти в очите.

Боже, дано успея

с пепел върху косите.

Страх ме е пак да те видя.

Ще ми разбиеш сърцето.

Ах, къде да се скрия?

Ниско да беше небето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адашке чудесен стих!
    Много истински!
  • Ех...че хубаво!!!
    Браво, Дарина!
  • Допада ми идеята.И аз днес съм настроена много "посвещаващо" :>
  • Много стойностно!!! Не се "страхувай", Смайли, сърцето може да понесе много повече. А небето винаги е толкова високо, колкото ти самата пожелаеш. Така,че лети и не се крий!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...