Mar 23, 2008, 2:26 PM

На Ф.

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Още преди да се влюбя,

трябва да те забравя,

бързо да не загубя,

в обич да се удавя.

Тичам да разпилея

огъня ти в очите.

Боже, дано успея

с пепел върху косите.

Страх ме е пак да те видя.

Ще ми разбиеш сърцето.

Ах, къде да се скрия?

Ниско да беше небето...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дякова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Адашке чудесен стих!
    Много истински!
  • Ех...че хубаво!!!
    Браво, Дарина!
  • Допада ми идеята.И аз днес съм настроена много "посвещаващо" :>
  • Много стойностно!!! Не се "страхувай", Смайли, сърцето може да понесе много повече. А небето винаги е толкова високо, колкото ти самата пожелаеш. Така,че лети и не се крий!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...