23 мар. 2008 г., 14:26

На Ф.

1.1K 0 4

Още преди да се влюбя,

трябва да те забравя,

бързо да не загубя,

в обич да се удавя.

Тичам да разпилея

огъня ти в очите.

Боже, дано успея

с пепел върху косите.

Страх ме е пак да те видя.

Ще ми разбиеш сърцето.

Ах, къде да се скрия?

Ниско да беше небето...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дякова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Адашке чудесен стих!
    Много истински!
  • Ех...че хубаво!!!
    Браво, Дарина!
  • Допада ми идеята.И аз днес съм настроена много "посвещаващо" :>
  • Много стойностно!!! Не се "страхувай", Смайли, сърцето може да понесе много повече. А небето винаги е толкова високо, колкото ти самата пожелаеш. Така,че лети и не се крий!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...