23.03.2008 г., 14:26

На Ф.

1.1K 0 4

Още преди да се влюбя,

трябва да те забравя,

бързо да не загубя,

в обич да се удавя.

Тичам да разпилея

огъня ти в очите.

Боже, дано успея

с пепел върху косите.

Страх ме е пак да те видя.

Ще ми разбиеш сърцето.

Ах, къде да се скрия?

Ниско да беше небето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Адашке чудесен стих!
    Много истински!
  • Ех...че хубаво!!!
    Браво, Дарина!
  • Допада ми идеята.И аз днес съм настроена много "посвещаващо" :>
  • Много стойностно!!! Не се "страхувай", Смайли, сърцето може да понесе много повече. А небето винаги е толкова високо, колкото ти самата пожелаеш. Така,че лети и не се крий!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...