19 mar 2021, 15:27

На гости при Митака ... :)

1.7K 3 9

Бат` Венци не беше пенсионер,

току прехвърлил петдесетака

и беше най-близкия авер,

на оня  ... знаете … Митака …

 

Човекът вече стар ерген,

но доста, доста позапазен,

меняваше жените ката ден –

от едни обичан, от други мразен …

 

Наскоро се беше запознал,

с една чаровница – другарка,

мила, симпатична и добра,

по нея всичко беше с мярка …

 

Та тези празничните дни,

решиха да посрещнат – с децата,

разпределиха задачите, уви,

забравиха най-важното - яйцата …

 

Бат` Венци макар и архаик,

се справяше с новостите леко,

пусна лаптопа и след миг …

намери фирма – недалеко …

 

Обявата бе простичка на вид,

изписана с тънък шрифт:

„Всичко правиме с вкус –

за ВАС – студио „Та - тус“ …“

 

Звънна, чу приятен баритон:

„Здравейте как да ви бъдем полезни?“

„Искам да ми боядисате яйцата …“,

Чу се кикот, после смях

и някой включи се в играта …

„Браво вий сте смел клиент

… записвам Ви час

елате в 17 и 30 при нас …“

 

Сега си представете – точно в пет

един човек по улиците крачи,

с поглед вперен някъде напред,

летял до този миг – в безброй задачи …

 

И ето го нарамил две кори с яйца,

финтира и виражи прави,

и както се пее в песента:

„Не бива този ден да се забрави …“

 

Пристига на адреса запъхтян,

звънеца малко трудно, но намира,

крепи корите да не станат зян,

с две ръце и нос едва подпира …

 

Отваря му някакъв синеок …

с пиърсинг и железа в ушите …

Повежда го по коридор широк …

Посочва му дивана с „Бите!“ …

 

След малко влиза някъв` друг,

по – страшен от персонажа на вратата …

И вика: „Ха сега да видим тук,

моля покажете си яйцата …“

 

Бат` Венци още незагрял,

поднася на момъка корите,

онзи червенеее, прихва, туш,

разхвърчат се яйцата сите …

 

Коридорът се тресе от гърлен смях,

към него се прибавят още, още,

казват, че и днес от този смях,

бат` Венци се събуждал нощем …

 

Празничната вечер не успя,

другарката го дълго, дълго чака,

изкара я самичък – в тишина …

Разправят, че го виждали … с Митака …

 

Този стих е за приятелче на героя на г-н Васил Иванов - от великото му произведение: "Къде е Митака?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е тука ме свари неподготвен ... Ни знам ... Благодаря!
  • Боядисани яйца....в какъв ли цвят? 🙂 Благодаря за дозата хумор!
  • Благодаря ти Блу ...
  • Благодаря за настроението!
  • Благодаря, явно ще трябва да запретна ръкави ...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...