На гости при Митака ... :)
Бат` Венци не беше пенсионер,
току прехвърлил петдесетака
и беше най-близкия авер,
на оня ... знаете … Митака …
Човекът вече стар ерген,
но доста, доста позапазен,
меняваше жените ката ден –
от едни обичан, от други мразен …
Наскоро се беше запознал,
с една чаровница – другарка,
мила, симпатична и добра,
по нея всичко беше с мярка …
Та тези празничните дни,
решиха да посрещнат – с децата,
разпределиха задачите, уви,
забравиха най-важното - яйцата …
Бат` Венци макар и архаик,
се справяше с новостите леко,
пусна лаптопа и след миг …
намери фирма – недалеко …
Обявата бе простичка на вид,
изписана с тънък шрифт:
„Всичко правиме с вкус –
за ВАС – студио „Та - тус“ …“
Звънна, чу приятен баритон:
„Здравейте как да ви бъдем полезни?“
„Искам да ми боядисате яйцата …“,
Чу се кикот, после смях
и някой включи се в играта …
„Браво вий сте смел клиент
… записвам Ви час
елате в 17 и 30 при нас …“
Сега си представете – точно в пет
един човек по улиците крачи,
с поглед вперен някъде напред,
летял до този миг – в безброй задачи …
И ето го нарамил две кори с яйца,
финтира и виражи прави,
и както се пее в песента:
„Не бива този ден да се забрави …“
Пристига на адреса запъхтян,
звънеца малко трудно, но намира,
крепи корите да не станат зян,
с две ръце и нос едва подпира …
Отваря му някакъв синеок …
с пиърсинг и железа в ушите …
Повежда го по коридор широк …
Посочва му дивана с „Бите!“ …
След малко влиза някъв` друг,
по – страшен от персонажа на вратата …
И вика: „Ха сега да видим тук,
моля покажете си яйцата …“
Бат` Венци още незагрял,
поднася на момъка корите,
онзи червенеее, прихва, туш,
разхвърчат се яйцата сите …
Коридорът се тресе от гърлен смях,
към него се прибавят още, още,
казват, че и днес от този смях,
бат` Венци се събуждал нощем …
Празничната вечер не успя,
другарката го дълго, дълго чака,
изкара я самичък – в тишина …
Разправят, че го виждали … с Митака …
Този стих е за приятелче на героя на г-н Васил Иванов - от великото му произведение: "Къде е Митака?"
Благодаря!
