19.03.2021 г., 15:27

На гости при Митака ... :)

1.7K 3 9

Бат` Венци не беше пенсионер,

току прехвърлил петдесетака

и беше най-близкия авер,

на оня  ... знаете … Митака …

 

Човекът вече стар ерген,

но доста, доста позапазен,

меняваше жените ката ден –

от едни обичан, от други мразен …

 

Наскоро се беше запознал,

с една чаровница – другарка,

мила, симпатична и добра,

по нея всичко беше с мярка …

 

Та тези празничните дни,

решиха да посрещнат – с децата,

разпределиха задачите, уви,

забравиха най-важното - яйцата …

 

Бат` Венци макар и архаик,

се справяше с новостите леко,

пусна лаптопа и след миг …

намери фирма – недалеко …

 

Обявата бе простичка на вид,

изписана с тънък шрифт:

„Всичко правиме с вкус –

за ВАС – студио „Та - тус“ …“

 

Звънна, чу приятен баритон:

„Здравейте как да ви бъдем полезни?“

„Искам да ми боядисате яйцата …“,

Чу се кикот, после смях

и някой включи се в играта …

„Браво вий сте смел клиент

… записвам Ви час

елате в 17 и 30 при нас …“

 

Сега си представете – точно в пет

един човек по улиците крачи,

с поглед вперен някъде напред,

летял до този миг – в безброй задачи …

 

И ето го нарамил две кори с яйца,

финтира и виражи прави,

и както се пее в песента:

„Не бива този ден да се забрави …“

 

Пристига на адреса запъхтян,

звънеца малко трудно, но намира,

крепи корите да не станат зян,

с две ръце и нос едва подпира …

 

Отваря му някакъв синеок …

с пиърсинг и железа в ушите …

Повежда го по коридор широк …

Посочва му дивана с „Бите!“ …

 

След малко влиза някъв` друг,

по – страшен от персонажа на вратата …

И вика: „Ха сега да видим тук,

моля покажете си яйцата …“

 

Бат` Венци още незагрял,

поднася на момъка корите,

онзи червенеее, прихва, туш,

разхвърчат се яйцата сите …

 

Коридорът се тресе от гърлен смях,

към него се прибавят още, още,

казват, че и днес от този смях,

бат` Венци се събуждал нощем …

 

Празничната вечер не успя,

другарката го дълго, дълго чака,

изкара я самичък – в тишина …

Разправят, че го виждали … с Митака …

 

Този стих е за приятелче на героя на г-н Васил Иванов - от великото му произведение: "Къде е Митака?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е тука ме свари неподготвен ... Ни знам ... Благодаря!
  • Боядисани яйца....в какъв ли цвят? 🙂 Благодаря за дозата хумор!
  • Благодаря ти Блу ...
  • Благодаря за настроението!
  • Благодаря, явно ще трябва да запретна ръкави ...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...