14 dic 2010, 12:56

На Хел

  Poesía » Otra
989 0 5

Тънък дим над Селена надвесен...
Аз се вливам във теб като стих,
като песен...
Всяка нощ те целувам
по косите-звезди,
лека нощ, малка моя,
не плачи, не плачи...
Ти си светла реалност,
аз съм той звездопад -
казват - смърт няма и няма -
аз сега го разбрах!
Няма тъжна раздяла,
аз съм винаги с теб,
и в душата изгрява
бял и нежен куплет.
Чакам трепетно, скъпа,
твойто красиво писмо -
и през рамото гледам
как ми пращаш любов.
13.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ми хареса. В началото не обърнах внимание на заглавието, помислих, че е посветено на дете или нещо подобно... Чак след като видях "Хел", тръпки ме побиха... Още веднъж прочетох стихотворението... Тук много силни следи са оставили символистичните похвати, както като идея и чувство, така и като поетика, която е изцяло символистична... Аз много харесвам символистите! Поздрави за този стил и начин на изразяване!
  • Чудесно е! Написаното е страхотно! Това плод на лични преживявания ли е?
  • Вилдан, не съм се справила... Исках да я утеша малко поне... Благодаря, че сподели! Руми, благодаря ти!
  • А на мен ми се доплака...
  • За пръв път чета нещо толкова тъжно и същевременно пропито с толкова нежност и любов!Прекрасно е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...