14 дек. 2010 г., 12:56

На Хел

Поэзия » Другая

981 0 5

Тънък дим над Селена надвесен...
Аз се вливам във теб като стих,
като песен...
Всяка нощ те целувам
по косите-звезди,
лека нощ, малка моя,
не плачи, не плачи...
Ти си светла реалност,
аз съм той звездопад -
казват - смърт няма и няма -
аз сега го разбрах!
Няма тъжна раздяла,
аз съм винаги с теб,
и в душата изгрява
бял и нежен куплет.
Чакам трепетно, скъпа,
твойто красиво писмо -
и през рамото гледам
как ми пращаш любов.
13.12.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

purpleinrock (Даниел Авдала)

Стихотворението ми хареса. В началото не обърнах внимание на заглавието, помислих, че е посветено на дете или нещо подобно... Чак след като видях "Хел", тръпки ме побиха... Още веднъж прочетох стихотворението... Тук много силни следи са оставили символистичните похвати, както като идея и чувство, така и като поетика, която е изцяло символистична... Аз много харесвам символистите! Поздрави за този стил и начин на изразяване!

2011-01-25T23:52:14+02:00
donkooooo (Донко Найденов)

Чудесно е! Написаното е страхотно! Това плод на лични преживявания ли е?

2011-01-04T12:04:33+02:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Вилдан, не съм се справила... Исках да я утеша малко поне... Благодаря, че сподели! Руми, благодаря ти!

2010-12-14T23:17:56+02:00
feia (Вилдан Сефер)

А на мен ми се доплака...

2010-12-14T20:30:01+02:00
rumiana (Румяна )

За пръв път чета нещо толкова тъжно и същевременно пропито с толкова нежност и любов!Прекрасно е!

2010-12-14T16:37:32+02:00