25 ene 2009, 22:20

на И.

911 0 1

***

на И.

Усетих със сърцето си изстрадало...

Уви!... Не ме обичаш!...

А толкова от себе си ти дадох...

И лудо влюбена към тебе тичах...

Сама останах... Брулена от вятъра...

С надеждица - във тъмното звездица -

във бъдното, там, някъде,

да срещна този, който ме обича...

Изгаря болката... Не си виновен!...

 Сама след тебе лудо тичах...

Искрица дирех за душата своя...

Сега сама съм... Ничия...

В света - ожесточен, огромен...

Поспри за миг... Не си виновен!...

Виновната съм аз... Че те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...