Jan 25, 2009, 10:20 PM

на И.

  Poetry » Love
910 0 1

***

на И.

Усетих със сърцето си изстрадало...

Уви!... Не ме обичаш!...

А толкова от себе си ти дадох...

И лудо влюбена към тебе тичах...

Сама останах... Брулена от вятъра...

С надеждица - във тъмното звездица -

във бъдното, там, някъде,

да срещна този, който ме обича...

Изгаря болката... Не си виновен!...

 Сама след тебе лудо тичах...

Искрица дирех за душата своя...

Сега сама съм... Ничия...

В света - ожесточен, огромен...

Поспри за миг... Не си виновен!...

Виновната съм аз... Че те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...