19 nov 2004, 15:22

На идеалния

  Poesía
1.5K 0 1
Обичам те, но крия.
От всички и от себе си дори.
Не смея да те гледам в очите,
а ти си толкова красив!
Страх ме да ти призная свойте чувства.
Ами ако ме отхвърлиш ти?
И продължавам да гадая -
дали обичаш ме, дали за мене си готов?
А може би илюзия е любовта?
Енигма, фарс! Но тайно се надявам
и крещя без глас: Живей!
Живей, измислице любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Живей измислице любов" е крилата фраза.
    Все известна.
    Но е обидно да ме обвиняваш в плагеатство, без да си сигурен дали съм или не съм го писала аз.
    Щом толкова настояваш, провери книгата на баба си. Но леко не си случил на интелесен случай за "разкриване".
    Стихотворението си е мо-е.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...