19 nov 2004, 15:22

На идеалния

  Poesía
1.5K 0 1
Обичам те, но крия.
От всички и от себе си дори.
Не смея да те гледам в очите,
а ти си толкова красив!
Страх ме да ти призная свойте чувства.
Ами ако ме отхвърлиш ти?
И продължавам да гадая -
дали обичаш ме, дали за мене си готов?
А може би илюзия е любовта?
Енигма, фарс! Но тайно се надявам
и крещя без глас: Живей!
Живей, измислице любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Живей измислице любов" е крилата фраза.
    Все известна.
    Но е обидно да ме обвиняваш в плагеатство, без да си сигурен дали съм или не съм го писала аз.
    Щом толкова настояваш, провери книгата на баба си. Но леко не си случил на интелесен случай за "разкриване".
    Стихотворението си е мо-е.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...