19 нояб. 2004 г., 15:22

На идеалния

1.5K 0 1
Обичам те, но крия.
От всички и от себе си дори.
Не смея да те гледам в очите,
а ти си толкова красив!
Страх ме да ти призная свойте чувства.
Ами ако ме отхвърлиш ти?
И продължавам да гадая -
дали обичаш ме, дали за мене си готов?
А може би илюзия е любовта?
Енигма, фарс! Но тайно се надявам
и крещя без глас: Живей!
Живей, измислице любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Живей измислице любов" е крилата фраза.
    Все известна.
    Но е обидно да ме обвиняваш в плагеатство, без да си сигурен дали съм или не съм го писала аз.
    Щом толкова настояваш, провери книгата на баба си. Но леко не си случил на интелесен случай за "разкриване".
    Стихотворението си е мо-е.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...