На инат
Любов безлика, ненавременна, гнила, бездомна,
стотици лъжи акостираха в твоите пристани.
Един път, втори път и ето - счупената стомна.
Избухнаха в безпорядък стаените истини.
И няма и прашинка от мечтаното вълшебство,
само неспирен грохот от кипящо възмущение,
когато разбереш, че любовта ти е последствие -
дошла след неговото тежко примирение.
Ако разочарованието ми можеше да прозвучи,
оглушителен рев би разтърсил земята,
земята, която пред мойте очи
се гърчеше жално на греха в пипалата.
Пародия на смърт, на тишина, на звук,
свят, в който грубо нарушихме правилата.
Грозна участ, гротеска картинка... напук
ще те обичам, докато не изгният сърцата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Ненова Todos los derechos reservados
