На инат
Любов безлика, ненавременна, гнила, бездомна,
стотици лъжи акостираха в твоите пристани.
Един път, втори път и ето - счупената стомна.
Избухнаха в безпорядък стаените истини.
И няма и прашинка от мечтаното вълшебство,
само неспирен грохот от кипящо възмущение,
когато разбереш, че любовта ти е последствие -
дошла след неговото тежко примирение.
Ако разочарованието ми можеше да прозвучи,
оглушителен рев би разтърсил земята,
земята, която пред мойте очи
се гърчеше жално на греха в пипалата.
Пародия на смърт, на тишина, на звук,
свят, в който грубо нарушихме правилата.
Грозна участ, гротеска картинка... напук
ще те обичам, докато не изгният сърцата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени
