Sep 4, 2008, 6:53 PM

На инат 

  Poetry
690 0 2
Любов безлика, ненавременна, гнила, бездомна,
стотици лъжи акостираха в твоите пристани.
Един път, втори път и ето - счупената стомна.
Избухнаха в безпорядък стаените истини.
И няма и прашинка от мечтаното вълшебство,
само неспирен грохот от кипящо възмущение,
когато разбереш, че любовта ти е последствие -
дошла след неговото тежко примирение.
Ако разочарованието ми можеше да прозвучи,
оглушителен рев би разтърсил земята,
земята, която пред мойте очи
се гърчеше жално на греха в пипалата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Random works
: ??:??