На Ирина
Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.
Нима бе грешка да те пусна?
Дали не сбърках, като ти се доверих?
Дали това, което в пепел се превърна,
ще почне някога отново да блести?
Да ти простя ли? - питам се сега -
и да забравя ли пропитите с лъжи слова?
Или да сложа край на всичко
и напред да продължа..?
Но не! Не мога да забравя
прекрасните моменти с теб!
И от тъга и мъка аз изгарям,
дори привидно да съм като лед...
Но ето, всичко ще забравя!
Готова съм да ти простя!
"Обичам те" до гроба ще повтарям,
защото с честност ти уби една лъжа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
