Dec 8, 2009, 9:32 PM

На Ирина 

  Poetry » Other
1180 0 4


Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.

Нима бе грешка да те пусна?
Дали не сбърках, като ти се доверих?
Дали това, което в пепел се превърна,
ще почне някога отново да блести?

Да ти простя ли? - питам се сега -
и да забравя ли пропитите с лъжи слова?
Или да сложа край на всичко
и напред да продължа..?

Но не! Не мога да забравя
прекрасните  моменти с теб!
И от тъга и мъка аз изгарям,
дори привидно да съм като лед...

Но ето, всичко ще забравя!
Готова съм да ти простя!
"Обичам те" до гроба ще повтарям,
защото с честност ти уби една лъжа...

© Нана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??