На Иво

Светът е малък, побира се в шeпа ръка.

А ръката какво е? Нима може да обхване света?

Не, тя е малка и нежна, но някога НЕ...

Но тя може да каже това, което ти не можеш винаги – НЕ.

* * *

А очите какво са? Нима са лъжа?

И могат ли да лъжат? Нали са врата към твойта душа?

Но може ли ли всеки през нея да мине, да счупи железния взор

и погледа твой да усети, изпълнен с надежда и молба за любов.

* * *

Капчица чакаш, може би две, но дали ще минат през твоята врата?

Заключил си здраво и силно ти твоята душа.

Ще се намери ли някой, който да може без упор, без сила да влезе, да

отключи твоето сърце или в килията тясна и влажна ще чакаш лъча светлина,

но само чакащ любов, без надежда да дойде това същество.

* * *

Страхът ли е това, от което ръждясва ключалката тясна и здрава,

 и ключът от сърцето не става, лъчът светлина изтънява и чакаш

ли, чакаш другото АЗ да отключи таз тежка врата.