21 сент. 2011 г., 22:52

На Иво

486 0 0

Светът е малък, побира се в шeпа ръка.

А ръката какво е? Нима може да обхване света?

Не, тя е малка и нежна, но някога НЕ...

Но тя може да каже това, което ти не можеш винаги – НЕ.

 

* * *

А очите какво са? Нима са лъжа?

И могат ли да лъжат? Нали са врата към твойта душа?

Но може ли ли всеки през нея да мине, да счупи железния взор

и погледа твой да усети, изпълнен с надежда и молба за любов.

 

* * *

Капчица чакаш, може би две, но дали ще минат през твоята врата?

Заключил си здраво и силно ти твоята душа.

Ще се намери ли някой, който да може без упор, без сила да влезе, да

отключи твоето сърце или в килията тясна и влажна ще чакаш лъча светлина,

но само чакащ любов, без надежда да дойде това същество.

 

* * *

Страхът ли е това, от което ръждясва ключалката тясна и здрава,

 и ключът от сърцето не става, лъчът светлина изтънява и чакаш

ли, чакаш другото АЗ да отключи таз тежка врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...