19 nov 2011, 22:15

На изпроводяк

  Poesía » Civil
925 0 14

Акция BG ”Пенсиониране при...”

 

Кой ви е казал,

че ще бъде тъжно!

Когато почвата

изчезне под краката

и пак мираж

остане Свободата,

до кокала щом е

достигнал ножът

и стане тясна

старата ми кожа –

убежището земно

на душата,

тогава

ще ми порастат крилата!

И никаква жалейка!

Само вино и песни,

дето за душата пяхме!

Е, може

и от благата ракийка,

която тайничко

с комшията варяхме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Много оргинално!Поздрави за мъдростта!
  • За малко да го изпусна,а е толкова хубаво,че сигурно щях да съжалявам!
  • Български синдром ли е това, балкански ли..? Тъжният смях и саркастичните нотки ти отиват, Ваня!
    Поздрав за добре предадените чувства!
  • Благодаря приятели,че споделихте!!!Яки, благодаря за мъдрия прочит.Зная тази приказка, но по-важно е правоимащите да я прочетат!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...