19 nov 2011, 22:15

На изпроводяк

  Poesía » Civil
920 0 14

Акция BG ”Пенсиониране при...”

 

Кой ви е казал,

че ще бъде тъжно!

Когато почвата

изчезне под краката

и пак мираж

остане Свободата,

до кокала щом е

достигнал ножът

и стане тясна

старата ми кожа –

убежището земно

на душата,

тогава

ще ми порастат крилата!

И никаква жалейка!

Само вино и песни,

дето за душата пяхме!

Е, може

и от благата ракийка,

която тайничко

с комшията варяхме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Много оргинално!Поздрави за мъдростта!
  • За малко да го изпусна,а е толкова хубаво,че сигурно щях да съжалявам!
  • Български синдром ли е това, балкански ли..? Тъжният смях и саркастичните нотки ти отиват, Ваня!
    Поздрав за добре предадените чувства!
  • Благодаря приятели,че споделихте!!!Яки, благодаря за мъдрия прочит.Зная тази приказка, но по-важно е правоимащите да я прочетат!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...