19.11.2011 г., 22:15

На изпроводяк

916 0 14

Акция BG ”Пенсиониране при...”

 

Кой ви е казал,

че ще бъде тъжно!

Когато почвата

изчезне под краката

и пак мираж

остане Свободата,

до кокала щом е

достигнал ножът

и стане тясна

старата ми кожа –

убежището земно

на душата,

тогава

ще ми порастат крилата!

И никаква жалейка!

Само вино и песни,

дето за душата пяхме!

Е, може

и от благата ракийка,

която тайничко

с комшията варяхме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Много оргинално!Поздрави за мъдростта!
  • За малко да го изпусна,а е толкова хубаво,че сигурно щях да съжалявам!
  • Български синдром ли е това, балкански ли..? Тъжният смях и саркастичните нотки ти отиват, Ваня!
    Поздрав за добре предадените чувства!
  • Благодаря приятели,че споделихте!!!Яки, благодаря за мъдрия прочит.Зная тази приказка, но по-важно е правоимащите да я прочетат!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...