Nov 19, 2011, 10:15 PM

На изпроводяк

  Poetry » Civic
918 0 14

Акция BG ”Пенсиониране при...”

 

Кой ви е казал,

че ще бъде тъжно!

Когато почвата

изчезне под краката

и пак мираж

остане Свободата,

до кокала щом е

достигнал ножът

и стане тясна

старата ми кожа –

убежището земно

на душата,

тогава

ще ми порастат крилата!

И никаква жалейка!

Само вино и песни,

дето за душата пяхме!

Е, може

и от благата ракийка,

която тайничко

с комшията варяхме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments


  • Много оргинално!Поздрави за мъдростта!
  • За малко да го изпусна,а е толкова хубаво,че сигурно щях да съжалявам!
  • Български синдром ли е това, балкански ли..? Тъжният смях и саркастичните нотки ти отиват, Ваня!
    Поздрав за добре предадените чувства!
  • Благодаря приятели,че споделихте!!!Яки, благодаря за мъдрия прочит.Зная тази приказка, но по-важно е правоимащите да я прочетат!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...