19 нояб. 2011 г., 22:15

На изпроводяк

919 0 14

Акция BG ”Пенсиониране при...”

 

Кой ви е казал,

че ще бъде тъжно!

Когато почвата

изчезне под краката

и пак мираж

остане Свободата,

до кокала щом е

достигнал ножът

и стане тясна

старата ми кожа –

убежището земно

на душата,

тогава

ще ми порастат крилата!

И никаква жалейка!

Само вино и песни,

дето за душата пяхме!

Е, може

и от благата ракийка,

която тайничко

с комшията варяхме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Много оргинално!Поздрави за мъдростта!
  • За малко да го изпусна,а е толкова хубаво,че сигурно щях да съжалявам!
  • Български синдром ли е това, балкански ли..? Тъжният смях и саркастичните нотки ти отиват, Ваня!
    Поздрав за добре предадените чувства!
  • Благодаря приятели,че споделихте!!!Яки, благодаря за мъдрия прочит.Зная тази приказка, но по-важно е правоимащите да я прочетат!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...