igmishev (Иван Мишев) igmishev (Иван Мишев)
1 47
2 abr 2010, 11:30

На жена ми

1K 0 7

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Кажи ми, в косите ти защо са

лъчите лунна светлина?

Аз ли нещо се обърках,

ти ли обичта ми не разбра,

но вътре вече ни човърка

подранила есенна слана.

Кой годините отрича

и времето зад нас ще отрече?

Щом веднъж вече съм обичал,

останалото, вярвай, е менте...

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Знам белите коси защо са -

от черното в моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0