2 abr 2010, 11:30

На жена ми

1K 0 7

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Кажи ми, в косите ти защо са

лъчите лунна светлина?

Аз ли нещо се обърках,

ти ли обичта ми не разбра,

но вътре вече ни човърка

подранила есенна слана.

Кой годините отрича

и времето зад нас ще отрече?

Щом веднъж вече съм обичал,

останалото, вярвай, е менте...

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Знам белите коси защо са -

от черното в моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....