Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Кажи ми, в косите ти защо са
лъчите лунна светлина?
Аз ли нещо се обърках,
ти ли обичта ми не разбра,
но вътре вече ни човърка
подранила есенна слана.
Кой годините отрича
и времето зад нас ще отрече?
Щом веднъж вече съм обичал,
останалото, вярвай, е менте...
Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Знам белите коси защо са -
от черното в моята душа...
© Иван Мишев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
