Apr 2, 2010, 11:30 AM

На жена ми

  Poetry » Love
1K 0 7

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Кажи ми, в косите ти защо са

лъчите лунна светлина?

Аз ли нещо се обърках,

ти ли обичта ми не разбра,

но вътре вече ни човърка

подранила есенна слана.

Кой годините отрича

и времето зад нас ще отрече?

Щом веднъж вече съм обичал,

останалото, вярвай, е менте...

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Знам белите коси защо са -

от черното в моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...