Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Кажи ми, в косите ти защо са
лъчите лунна светлина?
Аз ли нещо се обърках,
ти ли обичта ми не разбра,
но вътре вече ни човърка
подранила есенна слана.
Кой годините отрича
и времето зад нас ще отрече?
Щом веднъж вече съм обичал,
останалото, вярвай, е менте...
Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Знам белите коси защо са -
от черното в моята душа...
© Иван Мишев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
