На жена ми
Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Кажи ми, в косите ти защо са
лъчите лунна светлина?
Аз ли нещо се обърках,
ти ли обичта ми не разбра,
но вътре вече ни човърка
подранила есенна слана.
Кой годините отрича
и времето зад нас ще отрече?
Щом веднъж вече съм обичал,
останалото, вярвай, е менте...
Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Знам белите коси защо са -
от черното в моята душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мишев Всички права запазени
