4 dic 2019, 14:36

На жената ретро

  Poesía » Otra
1.1K 6 20

Чернобелите кадри на минал живот,

позабравен, за някой и смешен,

прожектираш ти с думи и с много любов,

за да стигнат до всички по спешност.

 

Да научат, че има и отговор "Не!",

забраняващ разкоша безумен.

И у всеки да светне, за малко поне,

съвестта на човека разумен.

 

Не с колата и с вилата в двора с басейн

да се пъчат големите-малки,

а със щедра ръка и със срам съживен

да дадат и на бедния залък.

 

И да знаят - якичката бяла за вас

се равнява на кюлче от злато.

И да помнят - от строгия вечерен час

с непорочност и днес сте богати.

 

Нереален и смешен изглежда света,

остаряващ с добрите ви баби.

Беше цветен за тях. Избелял е цвета

и от бързеят "Време" ограбен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 🌞🎈🌞
  • Прекрасно !
  • Юри, стихотворението и за мен е много скъпо, а ти ме зарадва с това, че точно него коментираш. Благодаря за милите думи от името и на двете ни! ☀️
  • Не знам как съм пропуснал тази прекрасна творба, Мария! И то вдъхновена от нашата Иржи!
    Поздравявам ви и двете!
  • Толкова радост ми носят думите ви! Благодаря ви, а ако наистина написаното от мен и Иржи има магичен ефект, то нека ви поръси, Роси и Доче, с вълшебно вдъхновение! ❤️

Аз съм ретро жена... 🇧🇬

04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...
1.8K 7 30

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...